Dungeon-Factory.NET > Начало

"Искал ли си някога да промениш сюжета на някоя любима твоя книга? Или пък да бяха избрали точно теб да изиграеш някой известен филмов герой? А какво ще кажеш, ако можеше да го сториш и не само това, а дори да изживееш собствена уникална история, по-увлекателна и от най-увлекателната книга, по-интересна и от най-интересния филм? История, в което ТИ ще си главният герой? Да, това е възможно и се случва именно, когато играеш на Настолна Ролева игра!”

Божидар „Тед Грей” Грозданов – Bave,

писател и гейм дизайнер

"Аз най-често играя расата Разказвач, ама винаги си имам и свой герой, който обаче не бива да е лидерът в групата (защото знае неща, които другите не знаят) и затова е по-скоро притурка, отколкото движеща фигура в приключението. Колкото до расови ми предпочитания, както сигурно много от вас се досещат, моята слабост са джуджетата. Разбира се, аз съм играл и повечето от останалите раси – веднъж с елф, веднъж с гигант и може би два или три пъти с човек – през останалото време обаче аз винаги играя джудже!"

Иван Атанасов, гейм дизайнер

и автор на системата "Аксиом16"

Разказвач: „Барде, какво правиш?”
Играч „Бард”: „Опитвам се да впечатля елфката и смятам да й посвиря на китарата си!”
Разказвач: „Чудесно! Метни зара, за да видим колко си умел в музиката! Колко улучи?”
Играч „Бард”: „Мятам и... хвърлих...ууух, хвърлих 1!”
Разказвач: „Въххх... Късаш струна!!!
Играч „Бард”: Ъъъ... ами елфката?
Разказвач: Ами.. тя избяга и тръгна с Варварина!”

Из „D&D сесия на живо”

"Първата ни Ролева игра продължи близо три часа, но всички ние не усетихме изобщо как мина това време. В началото късметът не беше с нас, притеснявахме се малко, но това не продължи много дълго, защото нашият Разказвач Георги веднага успя да ни предразположи, за да се почувстваме удобно. И без да се усетим, в един момент всички ние се бяхме потопили изцяло в света на играта –  мятахме зарчета като луди, за да видим дали печелим в битка, дали магията ни ще проработи и за един куп други щури неща. Успяхме да влезнем в затвора, да се сбием с охраната, откраднахме малко злато, получихме истинска мисия, бяхме в една пещера на орки и се сбихме с отряд гоблини (това са същества, подобни на таласъми). Приключенията ни сякаш наистина нямаха край и играхме чак до късно вечерта! Беше просто супер! Никога няма да го забравя!"

Сиана Иванова,

студентка по биология