Dungeon-Factory.NET > Начало

"Значи моята история с Ролевите игри започна през далечната 1993 година, когато един приятел донесе от Унгария "Dungeons & Dragons/ Подземия & Дракони" и по-точно "Advanced Dungeons & Dragons", което по онова време се водеше 2-рото издание на тази невероятна ролева система. И ние започнахме да играем. Играхме може би към 4 години най-активно, като се събирахме всеки ден. Беше наистина едно невероятно изживяване!"

Владимир Стоичков, бизнесмен,

вносител на D&D за България

„Казвам се Иван, на 24 години. Фен съм на Ролевите игри вече повече от 10 години. За това време аз съм играл с най-различни хора, по най-различни системи и в най-различни светове, било то фентъзи, футуристични, исторически или пост-апокалиптични. Това, което свързва всичко от изброеното, е безграничното въображение на участниците, което може да превърне една ролева сесия – в приключение по-истинско от който и да е филм, или книга.”

Иван Здравков – Айкидока,

запален геймър и програмист

„В играта Подземия & Дракони няма печеливши и губещи – най-малкото не и по начина, по който тези термини обичайно се определят. Всички заедно, DM и играчите създават вълнуваща история за смели приключенци, които се изправят срещу смъртоносни опасности. Понякога някой приключенец го застига зловещ край, разкъсан от яростно чудовище, или бива убит от нечестив злодей. Но дори тогава, другите герои могат да издирят могъща магия, която да съживи техния загинал другар, или играчът може да поиска да си създаде нов персонаж, за да преживее с него стария. Отборът може да претърпи поражение и да завърши приключението си неуспешно, но ако всички играчи са си прекарали добре и са изживели запомняща се история, те всички заедно са спечелили.”

Из Основните правила

на "Подземия & Дракони 5-то издание"

“...Но долу под земята нямаше прави линии. Всички тунели се виеха, разделяха и сливаха отново, разклоняваха се, пресичаха се, кръжаха и чертаеха сложни пътеки, които свършваха в собственото си начало, защото всъщност нямаше нито начало, нито край. Човек можеше да върви, да върви и да върви и пак да стигне доникъде, понеже нямаше къде да се стигне. Нямаше център, нямаше средоточие в Лабиринта. Веднъж затвореше ли се вратата, беше завинаги. Правилна посока просто липсваше..."

Урсула Ле Гуин,

из "Гробниците на Атуан"