Dungeon-Factory.NET > Начало

„Силно се съмнявам, че с тези няколко думи аз ще ви повлияя дотолкова, че да станете фенове на „Ендивал”, ако още не сте... Все пак, не може да не се спомене, че е по-добре Ролева игра „Ендивал” на български, отколкото компютърна игра на английски. Ще ви спестя и патриотичния призив от типа на "Купете си „Здрач над Ендивал” и така ще спомогнете за развитието на българската ролева общност!" Решението си е изцяло ваше, аз тук само казвам какво мисля!”

Александър Миланов – Daron,

геймър и запален фен

„Казвам се Иван, на 24 години. Фен съм на Ролевите игри вече повече от 10 години. За това време аз съм играл с най-различни хора, по най-различни системи и в най-различни светове, било то фентъзи, футуристични, исторически или пост-апокалиптични. Това, което свързва всичко от изброеното, е безграничното въображение на участниците, което може да превърне една ролева сесия – в приключение по-истинско от който и да е филм, или книга.”

Иван Здравков – Айкидока,

запален геймър и програмист

"Когато за първи път видях Ролева игра, аз бях смаян! Защото в нея ПРАВИЛАТА СА ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ, а самата игра изглежда три или четири пъти по-малка от тях. Всъщност основното за Ролевата игра е именно книгата с правилата. Те трябва да бъдат изучени изключително добре от онзи, който ще поеме ролята на Водещ. Разбира се, не е необходимо да ги учи наизуст. За негово улеснение се предлагат съкратени варианти на най-основните принципи, а при по-сложни ситуации играчът винаги може да се потърси помощ в голямото ръководство."

Любомир "Колин Уолъмбъри" Николов –

Нарви, писател, преводач и фантаст

“...Но долу под земята нямаше прави линии. Всички тунели се виеха, разделяха и сливаха отново, разклоняваха се, пресичаха се, кръжаха и чертаеха сложни пътеки, които свършваха в собственото си начало, защото всъщност нямаше нито начало, нито край. Човек можеше да върви, да върви и да върви и пак да стигне доникъде, понеже нямаше къде да се стигне. Нямаше център, нямаше средоточие в Лабиринта. Веднъж затвореше ли се вратата, беше завинаги. Правилна посока просто липсваше..."

Урсула Ле Гуин,

из "Гробниците на Атуан"